Малко градче, малко население, малка болничка. До големия град са 80 км, населението е с ниски доходи в преобладаващата си част. Най-близката болница от по-голям размер е също на 80 км. А хората си боледуват. Колкото можем ги лекуваме в домашни условия. Но когато потрябва нещо "по-така" се налага да ги хоспитализираме. Не говоря за някаква супер сложна патология, ние сме малки! Пневмонии, счупени кости, травматични случаи, катастрофи. Остри хирургични състояния, около 250 раждания, по двадесетина отравяния годишно. двадесетина счупени глави,  петдесетина сериозни нетранспортабилни инсулта, стотина или повече инфаркта. Обичайния процент хипертонични кризи, още толкова сърдечни заболявания. Колко може да боледува 25 хилядно население! Но от половин година съседната болничка, от същия калибър, взе, че започна да потъва финансово. Дългове били натрупали, проблеми в общината имали - тяхна си работа! Но нашата работа се почти удвои. Удвоиха се и разходите, естествено - и приходите. Позакрепнахме, не, че до тогава имахме дългове, но все пак си е друго да повишиш приходите с почти 70%. Е, заплатите не пораснаха с толкова, но ... И изведнаж - "Ще ви закриваме! "Областта е в пилотен проект за закриване на болници! И такива пилотни проекти имало! И, естествено, Северозапада, понеже е много процъфтяващ, ще бъде за пореден път опитно поле на некадърни управници. И съседната болничка щели да затварят. Оставали само областната, на осемдесетте километра, и една друга, дето е също много закъсала финансово, дето има по-малко оборот на леглата от нас, но е "мила" на бивша министърка от миналото правителство на НДСВ. И това се наричало пазарна политика! Да победи по-дорият!  Чудя се - смешно или тъжно е това!  Защото няма проблем за лекарите - толкова малко останахме в милата ни Родина, че работа за всеки има. Аз съм анестезиолог, със "страшна" сила това важи за мен. Но.... ЗАЩО? Защо хората от малкото градче на Дунав ще трябва да пътуват до Балкана, за да гипсират счупената си ръка? Или да снимат кашлящите си бели дробове? Или просто да бъдат "закърпени" след поредния битов инцидент?  Защо родните управници не се досетят, че ако в София двадесет километра са изминават с градския транспорт, в страната това е междуградски транспорт! А той не е на десет минути! Много често е един-два пъти дневно! Горките хора, искрено ги съжалявам! Но управниците си ги избираме ние, казват! А дали е така? Все повече си мисля, че или сме много, ама МНОГО овчедушен народ, или просто сме прости! МНОГО ПРОСТИ и МНОГО НАИВНИ! И всичко си идва на мястото, нали?

всичките Ви предположения за народа..